Жената прави мъжа перфектен! Направете си кафе и да поговорим!

 Днес ще си поговорим за ПЕРФЕКТНИЯ МЪЖ  и има ли почва той и у нас ?! Знаете ли, ако бяхте ме попитали преди 5-6 години какъв е перфектният мъж, бих отговорила може би така- комбинация  от Джордж Клуни, Колин Фарел и Ал Пачино! Сега обаче продължавам да смятам, че току-що изброените от мен са страхотни мъже, но представата ми за перфектния за мен се промени във времето. Всички знаем, че външността се променя, но ако си избрала този, който вижда света през твоите очи, тогава дори не забелязваш какво прави времето с нас през годините. Формата няма никакво значение, ако е лишена от съдържание. По-надолу в блога съм написала още това-онова преди време за перфектния мъж, сега ми се иска да добавя още нещо- ей така, докато отпивам от второто кафе за днес.

ПЕРФЕКТНИЯТ мъж не ти разказва с часове за вещите и колата си, а за мечтите си! Имах едно-две такива гаджета, които по цяла вечер спрягаха глагола имам -  използвах минало време, разказвайки за тях, нали ? : )  . Силата на мъжа не е в това колко много жени е обичал, а в това колко може да обича една жена. А аз / от името на всички  жени/,  се подписвам, дори ще го заверим нотариално, че ще му отвърнем със същото.

 ПЕРФЕКТНИЯТ мъж  може да те накара да се усмихнеш  дори  когато си имала отвратителен ден в офиса или навън вали от два дни.

И най-важното -  ПЕРФЕКТНИЯТ мъж, може да разбере болката ти  и без излишни думи просто да те прегърне, за да я направи по-малка.

Всъщност, знаете ли,  перфектният мъж не съществува, има такъв, който е перфектен за теб! Защото жената, която го обича,  го прави такъв!  

Стана доста романтично, но си е така.

И завършваме с това, че ако точно сега е отишъл да изхвърли боклука / защото истинските мъже не се притесняват да изхвърлят боклука или понякога да измият чиниите/, така че  докато той хвърля боклука, вие налейте две чаши бяло вино, запалете няколко свещи, аз обичам аромата на ванилия и сандалово дърво, пуснете нещо на U2  или Foreigner и му покажете какво всъщност означава за вас! Ако нямате достатъчно време за това,  може да му шарнете  кратка бележка с надпис  Обичам ТЕ !  и да я сложите  набързо под магнитчето на хладилника. М-м-м-м, да...малките неща, всъщност, са големите стъпки към щастието!Толкова от мен засега, отивам да пиша статия за биохраните и вредата от консервантите.

Заради няколкото човека на този свят, които....

 Тези редове са за всички, които биха предпочели да отделят няколко минути, за да ги прочетат, пред това да се разходят безцелно насам-натам в нет-а. Не че и ние не прекарваме понякога почти по цял ден пред компютъра, взирайки се в монитора часове наред.  

Днес обаче ще направим друго-  предлагам да отпием глътка горещо кафе и  да се замислим какво в живота ни прави истински щастливи. 


Дали това е новата кола в гаража , новият мобилен телефон в джоба ни или  има  нещо друго. Замисляли ли сте  колко приятели и познати имате, доста са, но  колко от тях  са ви показали, че наистина държат на вас.

Оказва се, че... простите неща могат да бъдат доста сложни.  Материалното се е превърнало в движеща сила в живота ни и сме забравили за малките неща в него. Не е важно колко голям е телевизорът в хола ни, а с кого сме застанали пред него, прегърнати . Не е важно колко скъпи са колите ни, а дали ще ни закарат невредими там, където бихме искали да отидем. Вече не се радваме на малките жестове, а на скъпите и лъскави предмети, често кичозни до гротеска. По-страшен е обаче кичът в душите, по-ужасен е дори от леопардовия принт по роклите на разни девойки с вафли в косите.         
                        
Хубавото обаче в тази иначе доста грозновата реалност е, че въпреки всичко, там някъде, все още има някой останал, който цени малките неща. Да, онези същите, които карат очите да блестят...
Точно затова си заслужава всичко - заради няколкото човека на този свят, които, всъщност, са целият ни свят. 
А  дори когато вече ги няма, те ще останат с нас, защото ще има кой да ги помни.
Затворете очи и... ще ги видите! Със сърцето...

  

Защото...най-същественото е невидимо за очите! Истински се вижда само със сърцето !"

"Малкият принц"
  Екзюпери 

                                                                НА МОЯТА МАЙКА  

                                                        и.... всички, които ни липсват,     

           но са в мислите и сърцата ни

     

  Една Звезда

       освети нощите тъмни ...

       изтъка светлина .

       Откъсна частичка небе

       и го постави в ръцете ,

       а те... в други ръце .

       Улови  облаче леко

       и изпреде пътека ...

       от сърце до сърце .

       Една Звезда

       за миг напусна небето

       при мен се спря,   

       погали ме

       и пак засия !

      ОБИЧАМ ТЕ !

    MISS YOU !!!!

Някои вдъхновяват, други... просто отвращават

Ехо, ето ме и мен отново, след рекламите : )) , но имах куп неща за свършване.Тези дни имах доста работа,  просто нямаше как да не понапиша нещичко  за   разни  неща, които ме впечатлиха- някои отвратиха, други  вдъхновиха .

Няма да пиша  за  жалките подобия на политици у нас. За тях  и без това се пише и говори повече, отколкото може да понесем. Няма да се съобразя с куп психолози, които сме изучавали  в лекциите по психология,  а именно- първо да кажем добрите неща, а после да сервираме онези от графата кофти. Аз ще започна с по-гадноватите и ще стигна до вдъхновяващите, така усещането за вторите ще ви остане за по-дълго.


Преди няколко  дни, за пореден път открих, че някои хора наистина се променят,  много рядко обаче към добро. Другият вариант е да са  разигравали театър и просто да не сме ги познавали достатъчно добре. Освен една от най-нещастните нации, според поредното проучване на  най-вероятно дебели  червенобузи британци, сме и в топ 10 на най-мрънкащите народи в ЕС. 65% от  мъжете у нас, оказва се, са мрънкачи. Няма нищо по-жалко от постоянно мрънкащ мъж. Първият отличителен атрибут задължително са тъмните слънчеви очила, този тип хора рядко гледат в очите, а ако случайно свалят очилата, ще видите, че очите им се като бясно  въртящи се  рулетки. Срещаш  такъв човек и  го питаш : ” Как си?„  и  не очакваш 45 минутна тирада, след този кратък и безобиден въпрос. И най-често това са хора, които нямат кой знае какво реално основание да мрънкат. Като се замислиш-  стандартът им на живот е приличен, близките им са сред тях, не са ги изгубили, относително добре са и здравословно и в социален аспект, и въобще... . модерно е да се мрънка. Е...от време на време  отнасят пръски от всеобщата кал, качили са някой –друг килограм отгоре, оплешивяват, побеляват- в това обаче няма кой знае каква драма. Но фактът, че Роман Абрамович или Уорън Бъфет  винаги ще бъдат много  по-богати от тях,  не им дава мира. Не е лошо доста хора да престанат да мислят за това какво искат да имат, а за това какво биха могли да нямат. Ами ако не можехте да виждате или да се движите или....   
   

Риторичен въпрос  към подобен род хора :отделили ли сте някога от времето  и емоциите си да отидете  до някой от домовете за изоставени дечица у нас? Да, същите които те гледат с едни такива големи очи,  които те прегръщат през цялото време и не спират да те питат-харесваш ли ме, обичаш ли ме, ще ме вземеш ли ?  По- удобничко е някак си така обаче да  висят часове наред по форумите, да постват  на  всеки кръгъл час кифленски  снимки  във Фейса или още по-голям хит- касовия бон от ресторант  в Ница.
За тези, които отчаяно искат да изглежат по-интелигентни, отколкото са -поствайте и билетите си за театър, концерт или опера. По света хората ходят там, за да съпреживяват изкуството, а у нас- за да има с какво да се похвалят после, та а дано  да минат за културтрегери.  А дано...ама надали ! Срещу подобни жалки опити да избият комплексите си, отговорът е единствено смях- звучен, продължителен и най-вече - напълно заслужен.

И няколко думи за онези, които са понесли негативите от чуждата безотговорност и егоизъм, но не са попили от тях, нещо повече - изградили са си имунитет. И имат сетива не само за своята болка, но  и за чуждата. Това, всъщност,  е висшият пилотаж в живота. Да бъдеш полезен не само за себе си и за близките си, а  ако можеш - да оставиш нещо и след себе си.

Българска идея е поставена в Топ 3 на най-обещаващите бизнеси в света. След като открили рак на баба му, млад българин, живеещ в САЩ, решава да създаде революционна програма в помощ на пациентите. Идеята може да спести на американското правителство 60 милиарда долара. Компанията му помага на болните да си вземат лекарствата, да се следи дали всичко е наред с тях, дали да трябва да отидат в болница за консултация. Преди години,  родителите на Делян пристигнали в Америка  само с 300 долара, а днес майка му е професор, а баща му- програмист. Освен отличие,  младият българин е получил и стипендия от 100 000 долара.

И тук най-вероятно ще се намери някой от онези жалки анонимни хейтъри, които да се опитат да оплюят   постижението на момчето.  Махнете отново, за 348-ми път аристократично с ръка и оставете елементарните да обсъждат другите, техният живот е толкова  жалък, така че -напълно достатъчно е  да им се присмеете в движение.

Толкова  за отвратителните. Сега за вдъхновяващите. Нали си го обещахме в началото. Има хора, които просто имат силата да променят – както света, така и хората.

И този фотос, макар и много разтърсващ, го потвърждава. Изключително рядка и тежка болест е причина цялото тяло на този мъж да бъде покрито с ужасяващи тумори.  Заболяването  е генетично  и е изключително болезнено.

Урок по човечност -папата целуна и прегърна болния мъж, след което  се помоли заедно с него. 

И още за вдъхновяващите...

В определени моменти от живота си, всеки от нас среща  хора, които го променят. Преди месец се видях отново с един точно такъв човек. Беше в България за десетина дни, престоят му у нас бе свързан с бизнес ангажименти, но намери време за едно кафе, което неусетно  продължи три часа. Запознахме се  преди доста години и оттогава не сме спирали да си пишем често и да се виждаме, макар и по-рядко.
Запознанството ни се случи на един курс по Интегрирани маркетингови комуникации. Бях изпратена от фирмата, в която работех тогава като награда за успешното приключване на един проект. Извикаха ме и ме попитаха какво предпочитам – парична премия или курс по избор. Аз избрах второто и така след месец, на курса в София, този човек влезе в живота ми. Беше гост –лектор. С повече от успешен бизнес, космополит,  с железен характер, за пореден път се убеждавам, че характерът е ключ към много неща. Не беше от онези стандартните лектори със заучените гръмки фрази, опиянени от собственото си величие .Въпреки че е специализирал в Харвард, говори пет езика перфектно, стартирал и развил бизнеса си  в Щатите, а  после се  върнал в Европа и понастоящем живее и работи в Брюксел.
Европеецът в него надделял, както самият той обича да казва. А и как иначе- той е наполовина французин, наполовина италианец. И както се шегува- като по-млад бил повече французин- с типичните за нацията им качества :)) , но след като станал на трийсет, италианецът у него взел превес.

Същият този човек, на въпросния тримесечен курс, ме грабна така- влезе, представи се на малко име, усмихна се и на перфектен английски каза- извадете един  лист и химикал и направете импровизирана таблица с две графи. В първата графа напишете  хора, които биха потърсили място в графика си, ако им се обадите, че имате нужда от тях. Втората графа беше за хората, които няма дори да погледнат графика си, когато им звъннете, че имате нужда да се видите. След което нашият гост-лектор каза : сега просто задраскайте първата графа.

И това  го каза човек, който има бизнес в 19 държави в света и изключително натоварен работен  график, разграфен почти до секунди.
След което просто добави, че това важи както за хората, с които работите, така и за хората в живота ви като цяло. И още нещо, от време на време -актуализирайте графата. За ваше добро.
После просто преминахме към първата лекция по интегрирани комуникации. Някои хора с лекота се интегрират в живота ни, други –не. Отново за наше добро.
 
И не забравяйте - актуализирайте графата периодично!

Честит празник...независимо от всичко!

22-09-2013

Днес отбелязваме денят на Независимостта . Всъщност някои го отбелязват, други  просто съжаляват, че се пада в неделя, трети го свързват с Уил Смит, който ръсейки шеги, спасява света от извънземните в едноименната лента.

И понеже аз съм от романтиците, но с елементи на реализъм, не без известно чувство за хумор си мисля какво ли щеше да се случи ако Уил Смит не беше си свършил работата толкова добре и извънземните бяха взели нещата в свои ръце. Кой знае, можеше и да е за добро?! Не за друго, ами защото днес празнуваме 105 години от нашата независимост, а  напоследък сме станали толкова зависими, че от нас вече нищо не зависи.

Откъде да започнем – може би от онези  29 милиона лева бонуси, които  са получили разни чиновници в девет  министерства у нас, но иначе  сме на дъното по заплати в ЕС, подслушват ни когато и както си искат, разни т.н. политици се упражняват на наш гръб, опитвайки  се да ни манипулират. И на този фон никак не е учудващо, че оказва се, харчим над 2 млрд. лева за лекарства.

 

И това са само част от нещата, заради които преди малко ми се искаше Уил Смит да беше дал шанс на извънземните. Да не говорим, че в нашата малка България сме само  някакви си седем милиона. По-малко от един Ню Йорк дори. И въпреки това този прословут преход така и не ни се получава толкова години,  вече дори ни се губи началото, а краят му съвсем не се вижда.

Не знам къде точно ни е проблема. В байганьовщината ли, в криворазбраната цивилизация ли, в това, че у нас свестните считат за луди ли ?! Или във всичко изброено, че и още.

 

Куп мъдри философи твърдят, че никой не може да ти отнеме независимостта против твоята воля. И да те направи зависим от неща, които не са част от твоята същност. Да, никой не може да те накара да слушаш чалга, ако ти не искаш. Нищо че съседите ти я дънят по цяла нощ.  Никой не може да те накара да седиш на пейката в парка, сърдит на целия свят, да плюеш семки и да обсъждаш живота на другите понеже в твоя не се случва нищо хубаво и вълнуващо. То и затова  Нане и Вуте са почти национални герои.  Но да не забравяме, че  ние сме тези, които  решаваме дали да обръщаме внимание на злобата, завистта, простотията и дребните сплетни или да преминаваме през живота с усмивка, махайки с ръка, когато подобни елементарни субекти се опитат да станат част от  деня ни.

 

Хубавото обаче е си мисля аз, че преди да ме разочарова някой, първо трябва да е успял да ме очарова. А щом все още има кой или какво да ни очарова, няма място за разочарование! : )

 

 

NEW POST

Ама как не ми се иска лятото да си отива! 

 

Обичам слънцето, морето и стъпките ми, които остават  по  пясъка. Мога да стоя седнала на брега с  часове и да слушам шума на вълните, които като че ли винаги успяват да отмият натрупаната тъга и болка, докато морския бриз се закача с изсветлялата ми от слънцето коса.

Днес официално настъпи астрономическата есен. Аз обаче толкова не исках да пусна лятото да си отиде, че въпреки  силния, студен и пронизващ вятър, изпратих лятото и посрещнах есента по сандали, дънкова пола и потниче. Е да, настинах малко, но нищо !

 

Вече  прибрах летните обувки и извадих есенните.Обаче си оставих едни сандали, онези с връзките. Лятото още  наднича оттам. Ще ми липсваш, лято!

NEW POST

Днес бях решила да помързелувам малко и да не пиша,  в един момент обаче се оказа, че няма да се получи . Просто защото  не мога да не ви разкажа набързо. Представете си  поредният  типичен  балкански субект, ама от най-типичните – почти без врат и със сигурност без особено много мозък. Но пък с „Мерцедес”,  на който самодоволната му физиономия  въобще не отиваше. Дори по някакъв начин си беше обида за немското возило.  


Ситуацията е следната : след като ми свирна 4-5 пъти и видя, че  няма кой да удостои с внимание изключително "оригиналният „  му начин самият той да стане център на внимание, тогава "доброто му възпитание" ескалира. 


След като го игнорирах с удоволствие, последва реплика, с риск да получите културен шок, цитирам : ” Обърни са, ма !  / ударението както се досещате беше на „о” /. К’во са праиш, чи ни чуваш ? „. Е тук вече  ме напуши един  смях.  

Някои хора с лекота предизвикват единствено присмех. Както и да е, сдържах смеха и махнах с ръка- така , както се прогонва досадна муха.   


Това е и причината да  драсна няколко реда за разликата между „мачовците” у нас  и италианците.  Не зная точно как го постигат  вторите, може би им е генетично заложено. Преди време направо ми дойде да разцелувам един. Просто  го помолих да ни упъти, после попитах и за най-близкия супермаркет. Освен, че се отклони от пътя си и вървя няколко пресечки с нас, за  да ни покаже, толкова елегантно вмъкна и няколко комплимента, ей така- непринудено и  същевременно много елегантно. Без грам пошлост и без намек дори от дразнеща простотия и самонадеяност, за разлика от  предходния балкански субект, за който си говорихме преди малко.

Италианците  имат  някакъв вроден усет за красивото, отношение към храната, виното...и към всички онези неща, които заслужават да им подариш от времето си. И при това живеят така, не само когато са в настроение и са имали приличен ден / във времето, в което живеем и това е нещо, но... / .Всъщност, те  си живеят така  всеки ден, със сетива, отворени за   красивите неща в живота- няма значение дали това е просто един комплимент,  горещо лате, порция лазаня или чаша хубаво вино в приятна компания  и най-важното -  живеейки тук и сега !

За ИСТИНСКИ ВАЖНИТЕ неща

   

   ОБИЧАМ хората които, когато се усмихват, очите им се смеят. Обичам приятелите си, уханието на морето и шума на вълните , филмовите маратони и музиката-а-а-а-а –  в офиса, в колата  и най- вече...  в душата. Обичам да пътувам и да пиша. Последното го правя  над десет  години и не ми омръзва. А за първото знам, че няма никога да ми омръзне.

   НЕ ОБИЧАМ хората, които мислят на дребно и лъжат на едро.Отвращават ме фалшивите усмивки, зад които се крият  зле гримирани лицемерие, злоба и завист.

Обичам усмивките, които се отразяват в очите на другия отсреща. Обичам хората, които казват на висок глас това, което мислят. Не ти натрапват своето мнение, но имат смелостта да го кажат и да стоят зад него, при това повече от пет минути. Харесвам хората, които те изпращат с усмивка, след като сте изпили по кафе или някоя друга биричка. За тези, които едва изчакват да видят гърба ти, за да  избият комплексите си  на твой гръб, няма дори да говорим. Не си струва да си губим времето, то и без това е ограничено. Поне тук. За другия свят може само да гадаем и да вярваме с цялата сила, на която сме способни.

     Аз съм сигурна, без дори да се замислям защо, че хората, като моята майка, които вече не са тук, сред нас, всъщност са с нас повече от всякога. Те ни хвърлят по едно око отгоре, помагат ни,  когато ни е трудно и се усмихват, когато сме щастливи  - може би  защото вярвам безрезервно на  Малкия принц, че най-същественото  е невидимо за очите

 Не зная защо, споменавайки  Малкия принц, се сетих за Чочо Попйорданов. Може би не е случайно. Защото има хора, които  си отиват, а остават много повече от други, които са сред нас. Но  аз не вярвам, че отвратителните ще надделят над окрилените. Въпреки че всеки ден ми се налага да полагам усилия, за да продължа да го вярвам.  В такива дни, се усмихвам напук на злобата, завистта и простащината, която ни залива ежедневно.

Диоген го е казал още, че най-добрият начин да поставиш завистниците и простаците на място,  е усмивката и доброто ти настроение. Нищо не може да ги направи по-нещастни. Е, ако все пак е някой мегапростак, може и да изтърва едно-две изречения, подходящи за случая, но гледам да не се натоварвам излишно с чуждата глупост и негативна енергия.

Така че, когато някое такова подобие на  хомо сапиенс се изпречи на пътя ми, поглеждам към слънцето, правя 7-8  асана йога, след което си наливам чаша вино или мартини с две маслинки, обаждам се на приятели и на другата сутрин след като се събудя.... продължавам по пътя, който всеки от нас има да извърви.

                                        Хубав ден !!!

                                          

Приятелски съвет : )

Започвам с добрата новина днес, а именно- учени установиха, че  тези, които пият поне по две чаши кафе на ден страдат 50% по-малко от депресия. Благодарим най-сърдечно на въпросните учени, ето още едно оправдание да пием по кафе, две... добре де- спираме до три и вместо захар,  добавяме сладки приказки с прецизно  селектирани хора от графата „ малко сте, но благодаря, че ви има изобщо”. Това е положението- тези, които пием поне по 2 кафета на ден, никаква депресия няма да ни лови.

 И тъй като съм особено доволна от този факт, отпивам смело глътка кафе и решавам да помързелувам малко, така че- днес няма да пиша  нищо,  ще постна само няколко реда :

 
Ако днес някой се е опитал да ви ядоса, 
( а такива хомо сапиенси колкото искаш ), спрете за секунда, усмихнете се и си припомнете, че :

„ Две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм напълно сигурен. „

А. Айнщайн

Действа,  нали ? : )

 

Съвестта не върви като гарнитура към кебапчетата

Знаете, че в този БЛОГ не обичаме да си говорим за политика и най-вече за т.н. ни политици. Всички сме  наясно, че не заслужават нито времето, нито размислите ни на глас, нито емоциите ни.  Днес обаче ще направим изключение. Лято е  и със сигурност както на мен, така  и на вас ви хрумват по-приятни неща, за които да си бъбрим, от тези в следващите няколко реда. Няма как- има  дни, в които  прозата измества поезията.

Както си бях полегнала  и превключвах  от канал на канал, спрях на един и след десет минути изведнъж ми се прииска  не просто да метна дистанционното през  отворения прозорец, а направо да си стегна куфара и... директно  към някой от терминалите. Който и да е, където и да е- дори без предварително избрана дестинация. Понякога е по-полезно за здравето да знаеш къде не би искал да останеш, даже и да нямаш все още яснота къде би ти се искало да бъдеш.

Вече две седмици следим спасителната операция на затрупаните миньори в Ораново и получаваме детайлна, старателно подадена,  но почти безумна информация. Теренът бил труден, е..да, мина е все пак, не е Хайд Парк. Въпреки че точно сега много ми се иска да беше. Защото не може да не кажем, при това на  висок глас, че днес, за пореден път ни идва буквално да изкрещим, че обичаме родината си / въпреки всичко / , но все по-силно мразим държавата си. Защо ли ?! Ами може би защото си спомняме много добре как в Чили бяха извадени  не двама, а 33 -ма миньори от дълбочина 600 метра! Не само това, но докато вървеше спасителната операция, която продължи цели 69 дни, бе пробита дупка през която снабдяваха затрупаните миньори с храна и вода, необходими за физическото им оцеляване.  А за да намалят стреса, по съвет на психолози, им бе спуснат монитор, на който затрупаните  гледаха футболни мачове.
 Връщаме се у нас, където двамата миньори от мина "Ораново" нямат късмета, да са се родили в Чили.  Вместо това имат мизерна заплата, заради която ежедневно рискуват живота си. Имат още  и условия на труд, при които отдавна са отлетели дори канарчетата,  които преди години са служели като индикатор  за наличие   на опасни газове.

След 45 дни протести, продължава да ни „ управлява” правителство от комунисти, които, по доктрина,  претендират, че са защитници на правата на отрудените работници. Да, на теория е така. На практика обаче се оказва, че да се вдъхновяваш  от  собственото си величие на  партиен събор на Бузлуджа е доста по-приятно и по-полезно – както за публичния ти образ, така  и за егото ти. Хапвайки обаче традиционните за подобни мероприятия кебапчета, господа „защитници на отрудения народ”, да се бяхте сетили поне за малко за затрупаните миньори. Не че щеше да ви приседне. За това е необходимо да имаш съвест.  Тя обаче не върви като гарнитура към кебапчетата.

За ....feeling-a !

Трябва да откриете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за хората в живота ви. Работата ще запълни огромна част от живота ви и затова единственият начин да сте наистина доволни е да се занимавате с нещо, което смятате за страхотно. А единственият начин да се занимавате със страхотни неща е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите. Не се носете по течението! Както и с всичко останало свързано с чувствата – сърцето ще ви подскаже, когато сте го открили. Така че, продължавайте да търсите и не се отказвайте!
Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното:
„Ако живеете всеки свой ден сякаш е последен в живота ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“
Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава вече  всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“. И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, знам че трябва да променя нещо. Да помня, че скоро няма да сме между живите е най-важното средство, което ми помага да взема големите решения в живота си.  Няма причина да не следваш сърцето си.
Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете живота на другите. Не влизайте в капана на догмата да живеете според мисленето на другите. Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас. И най-важното: имайте кураж и следвайте сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят най-важното. Всичко друго е маловажно.

Стив Джобс

 

Целувка с аромат на море и вкус на лято !

За море, любов и други приятни нещица ще  си говорим днес.

 

Да, лятото е времето, в което флиртуваме и се влюбваме най-много, правим любов най-често, а и не се сещам за нещо по-романтично от сватба на брега на морето. Така че - огледайте се около вас, ако все още не сте намерили своята половинка- човекът, който ви кара да се усмихвате, който ви изслушва и въобще ....прави така, че всяко нещо има смисъл.

                                                                     

Човекът, с когото можете да танцувате под дъжда,  когато другите са просто мокри.

Хванете го за ръка и не го пускайте за нищо на света - лято е, любовта е във въздуха, навсякъде около нас. А ако все още не сте я намерили, просто се огледайте още веднъж !

Някой ще ви подари сърцето си....

Тази сутрин, преди да изпия първото кафе за днес, направих 7-8 асана и реших да постна 2 будистки притчи, които аз много, ама много, харесвам :

В едно селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там. Дори си мисля, че е било някъде край морето. Старецът много обичал децата и често им правел подаръци, но подарявал само чупливи вещи.

Децата се опитвали да се отнасят грижливо с подаръците си, но въпреки това често ги чупели и се разплаквали. След време, мъдрецът им правел нови подаръци, още по-крехки.

Един ден родителите дошли при него:

-Ти си мъдър и желаеш само доброто на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Колкото и да се стараят, те не могат да ги опазят, с тях е невъзможно да се играе.

Старецът се усмихнал и казал :

-Ще мине време и някой ще им подари сърцето си. Може би това ще ги научи да се отнасят внимателно с безценните неща !

 

 

 

Един човек попитал Буда : Аз толкова много искам щастие, а не зная как да го постигна, кажи ми какво да направя? 

Буда отговорил : 

 Махни АЗ -това е его, остави зад себе си ИСКАМ -това е претенция и ето - остана ти само ЩАСТИЕ !

 

Хуба-а-а-а-в  ден от мен !

                                                       

Нека заедно отделим минутка за тези, които ни липсват....

       Една звезда

       Една Звезда
       освети нощите тъмни ...
       изтъка светлина .
       Откъсна частичка небе
       и го постави в ръцете ,
       а те... в други ръце .

       Улови  облаче леко
       и изпреде пътека ...
       от сърце до сърце .

       Една Звезда
       за миг напусна небето
       при мен се спря,  
       погали ме
       и пак засия !
 



Прощално

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида!

Н. Вапцаров 

Щипка любов и следлюбов

В. Ханчев

Красота

Толкова те търсих,
че земята
заприлича цялата
на теб.

Толкова те исках,
че нарекох
с името ти
всяка моя вещ.

Има ли те?
Или те измислих?

Може би е по-добре така.
Може би,
измислен от мене,
най за дълго с мене ще си ти,
най-последно
тебе ще намразя,
най-жестоко
ще ме заболи,
ако с друг някой
случайно
само за минута
те сменя.



Л. Левчев

Следлюбов

Някога срещнах малка вълшебница.
Толкова хубава , друга не може да бъде.

Помниш ли как играехме двамата на целувки?
Помниш ли как играехме двамата на любов?
И докато разберем,
че това са истинските целувки
и докато разберем,
че това е  истинска любов,
играта,мила,свърши!

И стената стана стена.
И леглото е само легло.
И транзисторът-прашен транзистор.
И какво е това,
което сега ни намагнетизира,
което ме прави невъзможен без теб?
Как се нарича? Не зная..
Може би следлюбов..

Следлюбов!
Чувам едно сърце.
Но ние сме толкова близо,
че не зная дали е моето,
или е твоето.

Let’s go to Cuba: M O J I T O

M O J I T O  was a favorite drink of Ernest Hemingway, one of the best writers in the world. Hemingway made the bar called “La Bodeguita del Medio” famous as he became one of its regulars and wrote on the wall  “My mojito at the Bodeguita”. This expression can still be read on the wall of the bar today, in his handwriting! Although the cocktail is commonly made with club soda, Hemingway preferred his with champagne.

Ingredients:

    4 mint leaves

    1 lime -for juicing

    1 teaspoon powdered sugar

    2 ounces white rum

    2 ounces club soda

    1 sprig of mint- for garnishing

       crushed ice

Instructions :

Put the mint leaves into a glass and squeeze the lime juice over them.

 Add the powdered sugar and then muddle the mint, lime juice and sugar together. Add some crushed ice.

 Stir in the rum and top off with the club soda. Garnish with a mint sprig.

Cheers!

ALWAYS look on the bright side!

You have probably had someone tell you to "look on the bright side" or to "see the cup as half full." Researchers are finding more and more evidence pointing to the many benefits of optimism and positive thinking

 

Here are some basic things you should start doing if you want to be more positive:

1. Expect good things to happen! Success, wealth, a date with the girl down the hall.. anything that is positive in nature. And don’t just think about them happening, you need to fully believe that what you want will in fact come to you! Look for opportunities for your goals to be reached at all times and pounce on them when you see them. Don’t second guess if a potential opportunity is just chance or wishful thinking! If you have been expecting what you want to come, it is definitely the right opportunity.Disregard and replace negative thoughts with positive ones. Even if you started thinking something pessimistic , just take a deep breath and think the opposite, POSITIVE thought.

2. Stop hanging out with negative people. They drain you on a daily basis and prevent you from reaching your positivity potential. This gets difficult if your good friends are pessimistic and unwilling to change, but you need to detach yourself from all negativity. Negative people are burdens and leaches!

3. Do things that make you happy! If you don’t feel like doing something, don’t do it. This does not mean that you should only worry about your own happiness because you will obviously have to do things for other people sometimes that do not bring you joy. However, as you become more and more of a positive person, you will discover that even activities that annoyed or bored you in the past will be at least bearable, if not enjoyable. Maybe is time to take a break and go on vacation. Why not?

 4. No more saying I can’t, only I can.  I think I can is not good enough.“You know you can ” is even better

5. Walk and sit with a straight spine and shoulders back. Good posture breeds confidence and thus optimism. Also exercise regularly, yoga or something else, even if it is light exercise. Physical activity releases all kinds of positive endorphins that can do wonders for even the most pessimistic people.So, let’s start!

Усмихвайте се повече и ще бъдете по-щастливи и по-здрави!

    Това, че усмихнатите хора са по-привлекателни и чаровни от намусените,  е факт . Оказва се обаче, че тези, които не свалят усмивката от лицата си, са също така по-здрави и спокойни. Това вече е и научно доказано от американски учени.
    Те откриха, че усмивката намалява нивата на стреса и понижава сърдечния ритъм, докато човек извършва различни дейности, които са така подбрани, че да го затрудняват.
Усмивката, по време на притеснителна ситуация, може да помогне за намаляване на интензивността на стрес реакцията на тялото, при това доста сериозно, твърдят още учените.

Струва ми се...., че вече се усмихвате  !  : )