Jul 27, 2013

Съвестта не върви като гарнитура към кебапчетата



Знаете, че в този БЛОГ не обичаме да си говорим за политика и най-вече за т.н. ни политици. Всички сме  наясно, че не заслужават нито времето, нито размислите ни на глас, нито емоциите ни.  Днес обаче ще направим изключение. Лято е  и със сигурност както на мен, така  и на вас ви хрумват по-приятни неща, за които да си бъбрим, от тези в следващите няколко реда. Няма как- има  дни, в които  прозата измества поезията.

Както си бях полегнала  и превключвах  от канал на канал, спрях на един и след десет минути изведнъж ми се прииска  не просто да метна дистанционното през  отворения прозорец, а направо да си стегна куфара и... директно  към някой от терминалите. Който и да е, където и да е- дори без предварително избрана дестинация. Понякога е по-полезно за здравето да знаеш къде не би искал да останеш, даже и да нямаш все още яснота къде би ти се искало да бъдеш.

Вече две седмици следим спасителната операция на затрупаните миньори в Ораново и получаваме детайлна, старателно подадена,  но почти безумна информация. Теренът бил труден, е..да, мина е все пак, не е Хайд Парк. Въпреки че точно сега много ми се иска да беше. Защото не може да не кажем, при това на  висок глас, че днес, за пореден път ни идва буквално да изкрещим, че обичаме родината си / въпреки всичко / , но все по-силно мразим държавата си. Защо ли ?! Ами може би защото си спомняме много добре как в Чили бяха извадени  не двама, а 33 -ма миньори от дълбочина 600 метра! Не само това, но докато вървеше спасителната операция, която продължи цели 69 дни, бе пробита дупка през която снабдяваха затрупаните миньори с храна и вода, необходими за физическото им оцеляване.  А за да намалят стреса, по съвет на психолози, им бе спуснат монитор, на който затрупаните  гледаха футболни мачове.
 Връщаме се у нас, където двамата миньори от мина "Ораново" нямат късмета, да са се родили в Чили.  Вместо това имат мизерна заплата, заради която ежедневно рискуват живота си. Имат още  и условия на труд, при които отдавна са отлетели дори канарчетата,  които преди години са служели като индикатор  за наличие   на опасни газове.

След 45 дни протести, продължава да ни „ управлява правителство от комунисти, които, по доктрина,  претендират, че са защитници на правата на отрудените работници. Да, на теория е така. На практика обаче се оказва, че да се вдъхновяваш  от  собственото си величие на  партиен събор на Бузлуджа е доста по-приятно и по-полезно – както за публичния ти образ, така  и за егото ти. Хапвайки обаче традиционните за подобни мероприятия кебапчета, господа „защитници на отрудения народ”, да се бяхте сетили поне за малко за затрупаните миньори. Не че щеше да ви приседне. За това е необходимо да имаш съвест.  Тя обаче не върви като гарнитура към кебапчетата.