Oct 11, 2013

Честит празник...независимо от всичко!



22-09-2013

Днес отбелязваме денят на Независимостта . Всъщност някои го отбелязват, други  просто съжаляват, че се пада в неделя, трети го свързват с Уил Смит, който ръсейки шеги, спасява света от извънземните в едноименната лента.

И понеже аз съм от романтиците, но с елементи на реализъм, не без известно чувство за хумор си мисля какво ли щеше да се случи ако Уил Смит не беше си свършил работата толкова добре и извънземните бяха взели нещата в свои ръце. Кой знае, можеше и да е за добро?! Не за друго, ами защото днес празнуваме 105 години от нашата независимост, а  напоследък сме станали толкова зависими, че от нас вече нищо не зависи.

Откъде да започнем – може би от онези  29 милиона лева бонуси, които  са получили разни чиновници в девет  министерства у нас, но иначе  сме на дъното по заплати в ЕС, подслушват ни когато и както си искат, разни т.н. политици се упражняват на наш гръб, опитвайки  се да ни манипулират. И на този фон никак не е учудващо, че оказва се, харчим над 2 млрд. лева за лекарства.

 

И това са само част от нещата, заради които преди малко ми се искаше Уил Смит да беше дал шанс на извънземните. Да не говорим, че в нашата малка България сме само  някакви си седем милиона. По-малко от един Ню Йорк дори. И въпреки това този прословут преход така и не ни се получава толкова години,  вече дори ни се губи началото, а краят му съвсем не се вижда.

Не знам къде точно ни е проблема. В байганьовщината ли, в криворазбраната цивилизация ли, в това, че у нас свестните считат за луди ли ?! Или във всичко изброено, че и още.

 

Куп мъдри философи твърдят, че никой не може да ти отнеме независимостта против твоята воля. И да те направи зависим от неща, които не са част от твоята същност. Да, никой не може да те накара да слушаш чалга, ако ти не искаш. Нищо че съседите ти я дънят по цяла нощ.  Никой не може да те накара да седиш на пейката в парка, сърдит на целия свят, да плюеш семки и да обсъждаш живота на другите понеже в твоя не се случва нищо хубаво и вълнуващо. То и затова  Нане и Вуте са почти национални герои.  Но да не забравяме, че  ние сме тези, които  решаваме дали да обръщаме внимание на злобата, завистта, простотията и дребните сплетни или да преминаваме през живота с усмивка, махайки с ръка, когато подобни елементарни субекти се опитат да станат част от  деня ни.

 

Хубавото обаче е си мисля аз, че преди да ме разочарова някой, първо трябва да е успял да ме очарова. А щом все още има кой или какво да ни очарова, няма място за разочарование! : )

 

 

NEW POST

Ама как не ми се иска лятото да си отива! 

 

Обичам слънцето, морето и стъпките ми, които остават  по  пясъка. Мога да стоя седнала на брега с  часове и да слушам шума на вълните, които като че ли винаги успяват да отмият натрупаната тъга и болка, докато морския бриз се закача с изсветлялата ми от слънцето коса.

Днес официално настъпи астрономическата есен. Аз обаче толкова не исках да пусна лятото да си отиде, че въпреки  силния, студен и пронизващ вятър, изпратих лятото и посрещнах есента по сандали, дънкова пола и потниче. Е да, настинах малко, но нищо !

 

Вече  прибрах летните обувки и извадих есенните.Обаче си оставих едни сандали, онези с връзките. Лятото още  наднича оттам. Ще ми липсваш, лято!





NEW POST


Днес бях решила да помързелувам малко и да не пиша,  в един момент обаче се оказа, че няма да се получи . Просто защото  не мога да не ви разкажа набързо. Представете си  поредният  типичен  балкански субект, ама от най-типичните – почти без врат и със сигурност без особено много мозък. Но пък с „Мерцедес”,  на който самодоволната му физиономия  въобще не отиваше. Дори по някакъв начин си беше обида за немското возило.  


Ситуацията е следната : след като ми свирна 4-5 пъти и видя, че  няма кой да удостои с внимание изключително "оригиналният „  му начин самият той да стане център на внимание, тогава "доброто му възпитание" ескалира. 


След като го игнорирах с удоволствие, последва реплика, с риск да получите културен шок, цитирам : ” Обърни са, ма !  / ударението както се досещате беше на „о” /. К’во са праиш, чи ни чуваш ? „. Е тук вече  ме напуши един  смях.  

Някои хора с лекота предизвикват единствено присмех. Както и да е, сдържах смеха и махнах с ръка- така , както се прогонва досадна муха.   


Това е и причината да  драсна няколко реда за разликата между „мачовците” у нас  и италианците.  Не зная точно как го постигат  вторите, може би им е генетично заложено. Преди време направо ми дойде да разцелувам един. Просто  го помолих да ни упъти, после попитах и за най-близкия супермаркет. Освен, че се отклони от пътя си и вървя няколко пресечки с нас, за  да ни покаже, толкова елегантно вмъкна и няколко комплимента, ей така- непринудено и  същевременно много елегантно. Без грам пошлост и без намек дори от дразнеща простотия и самонадеяност, за разлика от  предходния балкански субект, за който си говорихме преди малко.
Италианците  имат  някакъв вроден усет за красивото, отношение към храната, виното...и към всички онези неща, които заслужават да им подариш от времето си. И при това живеят така, не само когато са в настроение и са имали приличен ден / във времето, в което живеем и това е нещо, но... / .Всъщност, те  си живеят така  всеки ден, със сетива, отворени за   красивите неща в живота- няма значение дали това е просто един комплимент,  горещо лате, порция лазаня или чаша хубаво вино в приятна компания  и най-важното -  живеейки тук и сега !