Някои вдъхновяват, други... просто отвращават

Ехо, ето ме и мен отново, след рекламите : )) , но имах куп неща за свършване.Тези дни имах доста работа,  просто нямаше как да не понапиша нещичко  за   разни  неща, които ме впечатлиха- някои отвратиха, други  вдъхновиха .

Няма да пиша  за  жалките подобия на политици у нас. За тях  и без това се пише и говори повече, отколкото може да понесем. Няма да се съобразя с куп психолози, които сме изучавали  в лекциите по психология,  а именно- първо да кажем добрите неща, а после да сервираме онези от графата кофти. Аз ще започна с по-гадноватите и ще стигна до вдъхновяващите, така усещането за вторите ще ви остане за по-дълго.


Преди няколко  дни, за пореден път открих, че някои хора наистина се променят,  много рядко обаче към добро. Другият вариант е да са  разигравали театър и просто да не сме ги познавали достатъчно добре. Освен една от най-нещастните нации, според поредното проучване на  най-вероятно дебели  червенобузи британци, сме и в топ 10 на най-мрънкащите народи в ЕС. 65% от  мъжете у нас, оказва се, са мрънкачи. Няма нищо по-жалко от постоянно мрънкащ мъж. Първият отличителен атрибут задължително са тъмните слънчеви очила, този тип хора рядко гледат в очите, а ако случайно свалят очилата, ще видите, че очите им се като бясно  въртящи се  рулетки. Срещаш  такъв човек и  го питаш : ” Как си?„  и  не очакваш 45 минутна тирада, след този кратък и безобиден въпрос. И най-често това са хора, които нямат кой знае какво реално основание да мрънкат. Като се замислиш-  стандартът им на живот е приличен, близките им са сред тях, не са ги изгубили, относително добре са и здравословно и в социален аспект, и въобще... . модерно е да се мрънка. Е...от време на време  отнасят пръски от всеобщата кал, качили са някой –друг килограм отгоре, оплешивяват, побеляват- в това обаче няма кой знае каква драма. Но фактът, че Роман Абрамович или Уорън Бъфет  винаги ще бъдат много  по-богати от тях,  не им дава мира. Не е лошо доста хора да престанат да мислят за това какво искат да имат, а за това какво биха могли да нямат. Ами ако не можехте да виждате или да се движите или....   
   

Риторичен въпрос  към подобен род хора :отделили ли сте някога от времето  и емоциите си да отидете  до някой от домовете за изоставени дечица у нас? Да, същите които те гледат с едни такива големи очи,  които те прегръщат през цялото време и не спират да те питат-харесваш ли ме, обичаш ли ме, ще ме вземеш ли ?  По- удобничко е някак си така обаче да  висят часове наред по форумите, да постват  на  всеки кръгъл час кифленски  снимки  във Фейса или още по-голям хит- касовия бон от ресторант  в Ница.
За тези, които отчаяно искат да изглежат по-интелигентни, отколкото са -поствайте и билетите си за театър, концерт или опера. По света хората ходят там, за да съпреживяват изкуството, а у нас- за да има с какво да се похвалят после, та а дано  да минат за културтрегери.  А дано...ама надали ! Срещу подобни жалки опити да избият комплексите си, отговорът е единствено смях- звучен, продължителен и най-вече - напълно заслужен.

И няколко думи за онези, които са понесли негативите от чуждата безотговорност и егоизъм, но не са попили от тях, нещо повече - изградили са си имунитет. И имат сетива не само за своята болка, но  и за чуждата. Това, всъщност,  е висшият пилотаж в живота. Да бъдеш полезен не само за себе си и за близките си, а  ако можеш - да оставиш нещо и след себе си.

Българска идея е поставена в Топ 3 на най-обещаващите бизнеси в света. След като открили рак на баба му, млад българин, живеещ в САЩ, решава да създаде революционна програма в помощ на пациентите. Идеята може да спести на американското правителство 60 милиарда долара. Компанията му помага на болните да си вземат лекарствата, да се следи дали всичко е наред с тях, дали да трябва да отидат в болница за консултация. Преди години,  родителите на Делян пристигнали в Америка  само с 300 долара, а днес майка му е професор, а баща му- програмист. Освен отличие,  младият българин е получил и стипендия от 100 000 долара.

И тук най-вероятно ще се намери някой от онези жалки анонимни хейтъри, които да се опитат да оплюят   постижението на момчето.  Махнете отново, за 348-ми път аристократично с ръка и оставете елементарните да обсъждат другите, техният живот е толкова  жалък, така че -напълно достатъчно е  да им се присмеете в движение.

Толкова  за отвратителните. Сега за вдъхновяващите. Нали си го обещахме в началото. Има хора, които просто имат силата да променят – както света, така и хората.

И този фотос, макар и много разтърсващ, го потвърждава. Изключително рядка и тежка болест е причина цялото тяло на този мъж да бъде покрито с ужасяващи тумори.  Заболяването  е генетично  и е изключително болезнено.

Урок по човечност -папата целуна и прегърна болния мъж, след което  се помоли заедно с него. 

И още за вдъхновяващите...

В определени моменти от живота си, всеки от нас среща  хора, които го променят. Преди месец се видях отново с един точно такъв човек. Беше в България за десетина дни, престоят му у нас бе свързан с бизнес ангажименти, но намери време за едно кафе, което неусетно  продължи три часа. Запознахме се  преди доста години и оттогава не сме спирали да си пишем често и да се виждаме, макар и по-рядко.
Запознанството ни се случи на един курс по Интегрирани маркетингови комуникации. Бях изпратена от фирмата, в която работех тогава като награда за успешното приключване на един проект. Извикаха ме и ме попитаха какво предпочитам – парична премия или курс по избор. Аз избрах второто и така след месец, на курса в София, този човек влезе в живота ми. Беше гост –лектор. С повече от успешен бизнес, космополит,  с железен характер, за пореден път се убеждавам, че характерът е ключ към много неща. Не беше от онези стандартните лектори със заучените гръмки фрази, опиянени от собственото си величие .Въпреки че е специализирал в Харвард, говори пет езика перфектно, стартирал и развил бизнеса си  в Щатите, а  после се  върнал в Европа и понастоящем живее и работи в Брюксел.
Европеецът в него надделял, както самият той обича да казва. А и как иначе- той е наполовина французин, наполовина италианец. И както се шегува- като по-млад бил повече французин- с типичните за нацията им качества :)) , но след като станал на трийсет, италианецът у него взел превес.

Същият този човек, на въпросния тримесечен курс, ме грабна така- влезе, представи се на малко име, усмихна се и на перфектен английски каза- извадете един  лист и химикал и направете импровизирана таблица с две графи. В първата графа напишете  хора, които биха потърсили място в графика си, ако им се обадите, че имате нужда от тях. Втората графа беше за хората, които няма дори да погледнат графика си, когато им звъннете, че имате нужда да се видите. След което нашият гост-лектор каза : сега просто задраскайте първата графа.

И това  го каза човек, който има бизнес в 19 държави в света и изключително натоварен работен  график, разграфен почти до секунди.
След което просто добави, че това важи както за хората, с които работите, така и за хората в живота ви като цяло. И още нещо, от време на време -актуализирайте графата. За ваше добро.
После просто преминахме към първата лекция по интегрирани комуникации. Някои хора с лекота се интегрират в живота ни, други –не. Отново за наше добро.
 
И не забравяйте - актуализирайте графата периодично!