About...men and shoes or ...за едно дайкири и обувките на висок ток !

  

Men are like shoes with heels..there are good ones who brakes hurt, those who do not like from the beginning, those unreachable, which can never be yours, those that appeal to the start but then you realize that they are nothing Special..

and finally those that you'll never tire of having with you !

Ех, само ако можеше, с удоволствие бих изпила по едно дайкири на брега на морето в компанията на Хемингуей, имам да го питам толкова  неща...

„Има много жени, с които можеш да спиш, но малко с които можеш и да разговаряш ”.  Хемингуей

Същото, разбира се, важи с пълна сила и за мъжете! 

Мъжете, с които можеш да говориш за всичко, да се разхождаш под звездите на Тоскана  или ...просто да се излежавате заедно пред телевизора на дивана в хола. Тези,  които вечер придърпват завивката към теб, а сутрин те събуждат с  кафе и закачлива бележка с надпис, който придава смисъл на деня ти,  именно с тези мъже сексът се превръща от някакъв си секс в правене на любов, а идеята да остареете заедно  не изглежда стресираща, а ... вълшебна!

Да, има и такива мъже, освен онези арогантните, чийто свят се заключава в десетина клиширани фрази, BMW-то в гаража  им и перманентното демонстриране -на мускули и по-често на простотия...така де, простотията е като интелекта- и двете не може да ги криеш дълго!

М-м-м-м  да, мъжете са като обувките на висок ток. Има красиви, от които те боли..има и такива, които веднага не ти харесват, 

и такива, които те омайват в началото, но после разбираш, че не са  нищо особено,

и накрая - има  и такива, които никога няма да ти омръзнат...

                        

NEW 

 

 Страхотен Гришо! Благодаря  за невероятната емоция!

 

 You made my day! Thanks !

 

 

 

За едни бонбони и разни други нещица...

 

Животът е странно нещо, май ни трябват поне няколко, за да го разберем. Но има и неща, които не се налага да разбираме, просто ги усещаме и това е повече от достатъчно. И точно за това те са толкова специални за нас. И с хората е така. Някои  са ни ужасно симпатични, други още по-ужасно не, а трети – имат специално място в живота ни. Да, всеки е специален по своему,  както когато е щастлив, така и когато е нещастен по своему ( по Толстой).  Но има едни такива хора, които са специални за нас, от онези, които знаят колко усмивки имаме –знаят точно как се усмихваме, когато сме  заинтригувани от нещо или някого, или как изглежда онази снизходителната ни усмивка, когато смятаме някой за тотален  идиот. Знаят още и как изглеждаме, когато сме щастливи. Виждали са ни и когато не сме. Знаят как пием кафето си, с какво обичаме палачинките...и какво кара очите ни да блестят...

Знаят още...и кои са любимите ни бонбони, за това ще пиша в следващите няколко реда. И не защото бонбоните сами по себе си са ми толкова важни. Аз бих могла всеки ден да ям бонбони в индустриални количества, но мога и да не хапна  и бонбон да края на живота си . По-важно ми е да знам, че някой знае кои са любимите ми.

Усещането е...прекрасно. И не заради бонбоните. Усещането да си специален, не по принцип, а за някой, някъде. Който знае кои са любимите ти бонбони. С когото можеш да говориш с часове за всичко или да помълчиш, когато няма нужда от много думи. Някой,  с когото не просто можеш да живееш, а онзи някой, без когото ни би могъл.

 

Има такива хора, които почти винаги ни разсмиват, разказвайки постоянно шеги, вицове и разни смешни истории. Те са сладки и забавни. Има обаче и едни такива хора, които освен да ни разсмиват, успяват да видят тъгата  зад усмивката ни, всеки път успяват търпеливо да ни изслушат, а понякога без думи просто обгръщат лицето ти с двете си ръце и успяват да направят така,  че тъгата да изчезне. И най-хубавото от всичко е, че тези хора са константа, като скала, която знаеш, че винаги е там и на която можеш да се опреш, дори когато целият свят около теб се разпада. Да, понякога те не са толкова сладки и забавни като първите. Но те са хората, които всъщност имат важно място в живота ми. Място, за което опция  за  резервация няма!  Трябва да се  потрудиш да го заслужиш...

 NEW POST

 

Вече най-после лятото започва да заприличва на истинско лято...какво повече му трябва на човек?! Две влюбени очи и ръка, която да не те пуска, докато се разхождате боси  по брега и морските вълни галят глезените ви, а  палавият вятър се закача с изсветлялата  ми от слънцето коса. Мигове, които запечатваш в съзнанието си, за които не ти трябва фотоапарат, и  които със сигурност няма да постнеш във Фейсбук. Защото хората, които знаят истинската стойност на нещата и на себе си са наясно, че не броят на лайкванията  им придава  стойност. Тези неща ги оставяме за малките хора с големи комплекси. 

Но да се върнем там, на брега. Без значение дали  мълчаливо слушате шума на вълните или  не спирате да си говорите за  нещата, които ви  вълнуват -важното е да ги има двете очи срещу вас и ръката, която не искате да пуснете за нищо на света, защото тя е събрала целия ви свят, нещо като зарядно, само че  за живот, положителен заряд за душата...

Истинските неща нямат нужда от шерване с целия свят,  когато си истински щастлив, няма нужда да го декларираш, то се усеща във въздуха , в  начина , по който очите ти се смеят и по куп други неща...

Щастието няма нужда да бъде демонстрирано, снимано, поствано, лайквано.
Достатъчно е да бъде усетено с всички сетива, изживяно и запазено вътре в душата, а не постнато на стената... 

 Не е необходимо да изкрещиш на целия свят колко си щастлив, достатъчно е просто да благодариш на тези, които те правят такъв.

За тези, които постват на всеки петнайсет минути каква са обядвали / и най-вече къде/, кога са били на фризьор, какво са си купили / и най-вече колко струва /, за  тях просто няма смисъл да пишем!

Това обикновено се случва във Фейсбук, където повечето хора, след като ви лайкнат поредната безсмислена снимка или клиширан статус, още докато  затварят лаптопа си, вече ви се присмиват . 

Така е във виртуалния свят, в реалния е доста по-различно-виждаш човека срещу себе си, ако си открит  и ти стиска, го гледаш в очите, а ако имаш характер, казваш на глас това, което мислиш...

 

И не лайкваш на килограм, ей така за спорта или за да те лайкват и теб, а харесваш  определени хора, защото са доказали, при това в реалния живот, че заслужават да имат място в живота ти.

 NEW

Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите да бъдат употребявани ... жалко, че в днешно време употребяваме хората и обичаме вещите.

 NEW

Има едни такива хора, които се смятат за велики комбинатори и изкусни лъжци. А всъщност успяват да измамят някого, само  защото просто са получили повече доверие,отколкото заслужават !

7 места в света, които спират дъха... 

Как да не се съгласи човек, че всички пътища водят към РИМ?!

  
Венеция- гондоли, романтика, аморе и още нещо...

Езерото Комо- мястото, където може да изпиете най-хубавата "Маргарита", да срещнете Джордж Клуни по тениска и бермуди и най-вече мястото, където ще оставите  част от сърцето си

 

ПАРИЖ - любовта наистина е във въздуха, на върха на Айфеловата кула

Сейнт Бартс- другото име на лукса

БАЛИ -късче от рая...

  островът на боговете и хилядата храма

БОРА БОРА-мястото, където времето спира...

Е, как да не  му се прииска на човек да си резервира самолетен билет още сега, веднага, на секундата, при това въобще не е задължително да бъде двупосочен!