Приятелски съвет : )

Започвам с добрата новина днес, а именно- учени установиха, че  тези, които пият поне по две чаши кафе на ден страдат 50% по-малко от депресия. Благодарим най-сърдечно на въпросните учени, ето още едно оправдание да пием по кафе, две... добре де- спираме до три и вместо захар,  добавяме сладки приказки с прецизно  селектирани хора от графата „ малко сте, но благодаря, че ви има изобщо”. Това е положението- тези, които пием поне по 2 кафета на ден, никаква депресия няма да ни лови.

 И тъй като съм особено доволна от този факт, отпивам смело глътка кафе и решавам да помързелувам малко, така че- днес няма да пиша  нищо,  ще постна само няколко реда :

 
Ако днес някой се е опитал да ви ядоса, 
( а такива хомо сапиенси колкото искаш ), спрете за секунда, усмихнете се и си припомнете, че :

„ Две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм напълно сигурен. „

А. Айнщайн

Действа,  нали ? : )

 

Съвестта не върви като гарнитура към кебапчетата

Знаете, че в този БЛОГ не обичаме да си говорим за политика и най-вече за т.н. ни политици. Всички сме  наясно, че не заслужават нито времето, нито размислите ни на глас, нито емоциите ни.  Днес обаче ще направим изключение. Лято е  и със сигурност както на мен, така  и на вас ви хрумват по-приятни неща, за които да си бъбрим, от тези в следващите няколко реда. Няма как- има  дни, в които  прозата измества поезията.

Както си бях полегнала  и превключвах  от канал на канал, спрях на един и след десет минути изведнъж ми се прииска  не просто да метна дистанционното през  отворения прозорец, а направо да си стегна куфара и... директно  към някой от терминалите. Който и да е, където и да е- дори без предварително избрана дестинация. Понякога е по-полезно за здравето да знаеш къде не би искал да останеш, даже и да нямаш все още яснота къде би ти се искало да бъдеш.

Вече две седмици следим спасителната операция на затрупаните миньори в Ораново и получаваме детайлна, старателно подадена,  но почти безумна информация. Теренът бил труден, е..да, мина е все пак, не е Хайд Парк. Въпреки че точно сега много ми се иска да беше. Защото не може да не кажем, при това на  висок глас, че днес, за пореден път ни идва буквално да изкрещим, че обичаме родината си / въпреки всичко / , но все по-силно мразим държавата си. Защо ли ?! Ами може би защото си спомняме много добре как в Чили бяха извадени  не двама, а 33 -ма миньори от дълбочина 600 метра! Не само това, но докато вървеше спасителната операция, която продължи цели 69 дни, бе пробита дупка през която снабдяваха затрупаните миньори с храна и вода, необходими за физическото им оцеляване.  А за да намалят стреса, по съвет на психолози, им бе спуснат монитор, на който затрупаните  гледаха футболни мачове.
 Връщаме се у нас, където двамата миньори от мина "Ораново" нямат късмета, да са се родили в Чили.  Вместо това имат мизерна заплата, заради която ежедневно рискуват живота си. Имат още  и условия на труд, при които отдавна са отлетели дори канарчетата,  които преди години са служели като индикатор  за наличие   на опасни газове.

След 45 дни протести, продължава да ни „ управлява” правителство от комунисти, които, по доктрина,  претендират, че са защитници на правата на отрудените работници. Да, на теория е така. На практика обаче се оказва, че да се вдъхновяваш  от  собственото си величие на  партиен събор на Бузлуджа е доста по-приятно и по-полезно – както за публичния ти образ, така  и за егото ти. Хапвайки обаче традиционните за подобни мероприятия кебапчета, господа „защитници на отрудения народ”, да се бяхте сетили поне за малко за затрупаните миньори. Не че щеше да ви приседне. За това е необходимо да имаш съвест.  Тя обаче не върви като гарнитура към кебапчетата.

За ....feeling-a !

Трябва да откриете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за хората в живота ви. Работата ще запълни огромна част от живота ви и затова единственият начин да сте наистина доволни е да се занимавате с нещо, което смятате за страхотно. А единственият начин да се занимавате със страхотни неща е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите. Не се носете по течението! Както и с всичко останало свързано с чувствата – сърцето ще ви подскаже, когато сте го открили. Така че, продължавайте да търсите и не се отказвайте!
Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното:
„Ако живеете всеки свой ден сякаш е последен в живота ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“
Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава вече  всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“. И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, знам че трябва да променя нещо. Да помня, че скоро няма да сме между живите е най-важното средство, което ми помага да взема големите решения в живота си.  Няма причина да не следваш сърцето си.
Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете живота на другите. Не влизайте в капана на догмата да живеете според мисленето на другите. Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас. И най-важното: имайте кураж и следвайте сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят най-важното. Всичко друго е маловажно.

Стив Джобс

 

Целувка с аромат на море и вкус на лято !

За море, любов и други приятни нещица ще  си говорим днес.

 

Да, лятото е времето, в което флиртуваме и се влюбваме най-много, правим любов най-често, а и не се сещам за нещо по-романтично от сватба на брега на морето. Така че - огледайте се около вас, ако все още не сте намерили своята половинка- човекът, който ви кара да се усмихвате, който ви изслушва и въобще ....прави така, че всяко нещо има смисъл.

                                                                     

Човекът, с когото можете да танцувате под дъжда,  когато другите са просто мокри.

Хванете го за ръка и не го пускайте за нищо на света - лято е, любовта е във въздуха, навсякъде около нас. А ако все още не сте я намерили, просто се огледайте още веднъж !

Някой ще ви подари сърцето си....

Тази сутрин, преди да изпия първото кафе за днес, направих 7-8 асана и реших да постна 2 будистки притчи, които аз много, ама много, харесвам :

В едно селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там. Дори си мисля, че е било някъде край морето. Старецът много обичал децата и често им правел подаръци, но подарявал само чупливи вещи.

Децата се опитвали да се отнасят грижливо с подаръците си, но въпреки това често ги чупели и се разплаквали. След време, мъдрецът им правел нови подаръци, още по-крехки.

Един ден родителите дошли при него:

-Ти си мъдър и желаеш само доброто на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Колкото и да се стараят, те не могат да ги опазят, с тях е невъзможно да се играе.

Старецът се усмихнал и казал :

-Ще мине време и някой ще им подари сърцето си. Може би това ще ги научи да се отнасят внимателно с безценните неща !

 

 

 

Един човек попитал Буда : Аз толкова много искам щастие, а не зная как да го постигна, кажи ми какво да направя? 

Буда отговорил : 

 Махни АЗ -това е его, остави зад себе си ИСКАМ -това е претенция и ето - остана ти само ЩАСТИЕ !

 

Хуба-а-а-а-в  ден от мен !