Тази сутрин, преди да изпия първото кафе за днес, направих 7-8 асана и реших да постна 2 будистки притчи, които аз много, ама много, харесвам :
В едно
селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там. Дори
си мисля, че е било някъде край морето. Старецът много обичал децата и често им
правел подаръци, но подарявал само чупливи вещи.
Децата се
опитвали да се отнасят грижливо с подаръците си, но въпреки това често ги
чупели и се разплаквали. След време, мъдрецът им правел нови подаръци, още
по-крехки.
Един ден
родителите дошли при него:
-Ти си
мъдър и желаеш само доброто на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци?
Колкото и да се стараят, те не могат да ги опазят, с тях е невъзможно да се
играе.
Старецът се
усмихнал и казал :
