Тези редове са за всички, които биха предпочели да
отделят няколко минути, за да ги прочетат, пред това да се разходят безцелно
насам-натам в нет-а. Не че и ние не прекарваме понякога почти по цял ден пред компютъра, взирайки се в монитора часове наред.
Днес обаче ще направим друго- предлагам да отпием глътка горещо кафе и да се замислим какво в живота ни прави истински щастливи.
Дали това е новата кола в гаража , новият мобилен телефон в джоба ни или има нещо друго. Замисляли ли сте колко приятели и познати имате, доста са, но колко от тях са ви показали, че наистина държат на вас.
Оказва се, че... простите неща могат да бъдат доста сложни. Материалното се е превърнало в движеща сила в живота ни и сме забравили за малките неща в него. Не е важно колко голям е телевизорът в хола ни, а с кого сме застанали пред него, прегърнати . Не е важно колко скъпи са колите ни, а дали ще ни закарат невредими там, където бихме искали да отидем. Вече не се радваме на малките жестове, а на скъпите и лъскави предмети, често кичозни до гротеска. По-страшен е обаче кичът в душите, по-ужасен е дори от леопардовия принт по роклите на разни девойки с вафли в косите.
Хубавото обаче в тази иначе доста грозновата реалност е, че въпреки всичко, там някъде, все още има някой останал, който цени малките неща. Да, онези същите, които карат очите да блестят...
Точно затова си заслужава всичко - заради няколкото човека на този свят, които, всъщност, са целият ни свят.
А дори когато вече ги няма, те ще останат с нас, защото ще има кой да ги помни.
Затворете очи и... ще ги видите! Със сърцето...
Днес обаче ще направим друго- предлагам да отпием глътка горещо кафе и да се замислим какво в живота ни прави истински щастливи.
Дали това е новата кола в гаража , новият мобилен телефон в джоба ни или има нещо друго. Замисляли ли сте колко приятели и познати имате, доста са, но колко от тях са ви показали, че наистина държат на вас.
Оказва се, че... простите неща могат да бъдат доста сложни. Материалното се е превърнало в движеща сила в живота ни и сме забравили за малките неща в него. Не е важно колко голям е телевизорът в хола ни, а с кого сме застанали пред него, прегърнати . Не е важно колко скъпи са колите ни, а дали ще ни закарат невредими там, където бихме искали да отидем. Вече не се радваме на малките жестове, а на скъпите и лъскави предмети, често кичозни до гротеска. По-страшен е обаче кичът в душите, по-ужасен е дори от леопардовия принт по роклите на разни девойки с вафли в косите.
Хубавото обаче в тази иначе доста грозновата реалност е, че въпреки всичко, там някъде, все още има някой останал, който цени малките неща. Да, онези същите, които карат очите да блестят...
Точно затова си заслужава всичко - заради няколкото човека на този свят, които, всъщност, са целият ни свят.
А дори когато вече ги няма, те ще останат с нас, защото ще има кой да ги помни.
Затворете очи и... ще ги видите! Със сърцето...
Защото...най-същественото е невидимо за очите! Истински се вижда само със сърцето !"
"Малкият принц"
Екзюпери
НА МОЯТА МАЙКА
и.... всички, които ни липсват,
но са в мислите и сърцата ни
Една Звезда
освети нощите тъмни ...
изтъка светлина .
Откъсна
частичка небе
и го постави в ръцете ,
а те... в други ръце .
Улови облаче леко
и изпреде пътека ...
от сърце до сърце .
Една Звезда
за миг
напусна небето
при мен се спря,
погали ме
и пак засия !
ОБИЧАМ ТЕ !
MISS YOU !!!!
No comments:
New comments are not allowed.