About...men and shoes or ...за едно дайкири и обувките на висок ток !

  

Men are like shoes with heels..there are good ones who brakes hurt, those who do not like from the beginning, those unreachable, which can never be yours, those that appeal to the start but then you realize that they are nothing Special..

and finally those that you'll never tire of having with you !

Ех, само ако можеше, с удоволствие бих изпила по едно дайкири на брега на морето в компанията на Хемингуей, имам да го питам толкова  неща...

„Има много жени, с които можеш да спиш, но малко с които можеш и да разговаряш ”.  Хемингуей

Същото, разбира се, важи с пълна сила и за мъжете! 

Мъжете, с които можеш да говориш за всичко, да се разхождаш под звездите на Тоскана  или ...просто да се излежавате заедно пред телевизора на дивана в хола. Тези,  които вечер придърпват завивката към теб, а сутрин те събуждат с  кафе и закачлива бележка с надпис, който придава смисъл на деня ти,  именно с тези мъже сексът се превръща от някакъв си секс в правене на любов, а идеята да остареете заедно  не изглежда стресираща, а ... вълшебна!

Да, има и такива мъже, освен онези арогантните, чийто свят се заключава в десетина клиширани фрази, BMW-то в гаража  им и перманентното демонстриране -на мускули и по-често на простотия...така де, простотията е като интелекта- и двете не може да ги криеш дълго!

М-м-м-м  да, мъжете са като обувките на висок ток. Има красиви, от които те боли..има и такива, които веднага не ти харесват, 

и такива, които те омайват в началото, но после разбираш, че не са  нищо особено,

и накрая - има  и такива, които никога няма да ти омръзнат...

                        

NEW 

 

 Страхотен Гришо! Благодаря  за невероятната емоция!

 

 You made my day! Thanks !

 

 

 

За едни бонбони и разни други нещица...

 

Животът е странно нещо, май ни трябват поне няколко, за да го разберем. Но има и неща, които не се налага да разбираме, просто ги усещаме и това е повече от достатъчно. И точно за това те са толкова специални за нас. И с хората е така. Някои  са ни ужасно симпатични, други още по-ужасно не, а трети – имат специално място в живота ни. Да, всеки е специален по своему,  както когато е щастлив, така и когато е нещастен по своему ( по Толстой).  Но има едни такива хора, които са специални за нас, от онези, които знаят колко усмивки имаме –знаят точно как се усмихваме, когато сме  заинтригувани от нещо или някого, или как изглежда онази снизходителната ни усмивка, когато смятаме някой за тотален  идиот. Знаят още и как изглеждаме, когато сме щастливи. Виждали са ни и когато не сме. Знаят как пием кафето си, с какво обичаме палачинките...и какво кара очите ни да блестят...

Знаят още...и кои са любимите ни бонбони, за това ще пиша в следващите няколко реда. И не защото бонбоните сами по себе си са ми толкова важни. Аз бих могла всеки ден да ям бонбони в индустриални количества, но мога и да не хапна  и бонбон да края на живота си . По-важно ми е да знам, че някой знае кои са любимите ми.

Усещането е...прекрасно. И не заради бонбоните. Усещането да си специален, не по принцип, а за някой, някъде. Който знае кои са любимите ти бонбони. С когото можеш да говориш с часове за всичко или да помълчиш, когато няма нужда от много думи. Някой,  с когото не просто можеш да живееш, а онзи някой, без когото ни би могъл.

 

Има такива хора, които почти винаги ни разсмиват, разказвайки постоянно шеги, вицове и разни смешни истории. Те са сладки и забавни. Има обаче и едни такива хора, които освен да ни разсмиват, успяват да видят тъгата  зад усмивката ни, всеки път успяват търпеливо да ни изслушат, а понякога без думи просто обгръщат лицето ти с двете си ръце и успяват да направят така,  че тъгата да изчезне. И най-хубавото от всичко е, че тези хора са константа, като скала, която знаеш, че винаги е там и на която можеш да се опреш, дори когато целият свят около теб се разпада. Да, понякога те не са толкова сладки и забавни като първите. Но те са хората, които всъщност имат важно място в живота ми. Място, за което опция  за  резервация няма!  Трябва да се  потрудиш да го заслужиш...

 NEW POST

 

Вече най-после лятото започва да заприличва на истинско лято...какво повече му трябва на човек?! Две влюбени очи и ръка, която да не те пуска, докато се разхождате боси  по брега и морските вълни галят глезените ви, а  палавият вятър се закача с изсветлялата  ми от слънцето коса. Мигове, които запечатваш в съзнанието си, за които не ти трябва фотоапарат, и  които със сигурност няма да постнеш във Фейсбук. Защото хората, които знаят истинската стойност на нещата и на себе си са наясно, че не броят на лайкванията  им придава  стойност. Тези неща ги оставяме за малките хора с големи комплекси. 

Но да се върнем там, на брега. Без значение дали  мълчаливо слушате шума на вълните или  не спирате да си говорите за  нещата, които ви  вълнуват -важното е да ги има двете очи срещу вас и ръката, която не искате да пуснете за нищо на света, защото тя е събрала целия ви свят, нещо като зарядно, само че  за живот, положителен заряд за душата...

Истинските неща нямат нужда от шерване с целия свят,  когато си истински щастлив, няма нужда да го декларираш, то се усеща във въздуха , в  начина , по който очите ти се смеят и по куп други неща...

Щастието няма нужда да бъде демонстрирано, снимано, поствано, лайквано.
Достатъчно е да бъде усетено с всички сетива, изживяно и запазено вътре в душата, а не постнато на стената... 

 Не е необходимо да изкрещиш на целия свят колко си щастлив, достатъчно е просто да благодариш на тези, които те правят такъв.

За тези, които постват на всеки петнайсет минути каква са обядвали / и най-вече къде/, кога са били на фризьор, какво са си купили / и най-вече колко струва /, за  тях просто няма смисъл да пишем!

Това обикновено се случва във Фейсбук, където повечето хора, след като ви лайкнат поредната безсмислена снимка или клиширан статус, още докато  затварят лаптопа си, вече ви се присмиват . 

Така е във виртуалния свят, в реалния е доста по-различно-виждаш човека срещу себе си, ако си открит  и ти стиска, го гледаш в очите, а ако имаш характер, казваш на глас това, което мислиш...

 

И не лайкваш на килограм, ей така за спорта или за да те лайкват и теб, а харесваш  определени хора, защото са доказали, при това в реалния живот, че заслужават да имат място в живота ти.

 NEW

Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите да бъдат употребявани ... жалко, че в днешно време употребяваме хората и обичаме вещите.

 NEW

Има едни такива хора, които се смятат за велики комбинатори и изкусни лъжци. А всъщност успяват да измамят някого, само  защото просто са получили повече доверие,отколкото заслужават !

7 места в света, които спират дъха... 

Как да не се съгласи човек, че всички пътища водят към РИМ?!

  
Венеция- гондоли, романтика, аморе и още нещо...

Езерото Комо- мястото, където може да изпиете най-хубавата "Маргарита", да срещнете Джордж Клуни по тениска и бермуди и най-вече мястото, където ще оставите  част от сърцето си

 

ПАРИЖ - любовта наистина е във въздуха, на върха на Айфеловата кула

Сейнт Бартс- другото име на лукса

БАЛИ -късче от рая...

  островът на боговете и хилядата храма

БОРА БОРА-мястото, където времето спира...

Е, как да не  му се прииска на човек да си резервира самолетен билет още сега, веднага, на секундата, при това въобще не е задължително да бъде двупосочен!

За отвратените и отвратителните ! ! ! !

    Тези дни / а и предишните / често си мисля за моята майка  и за хората, които обичаме, но вече ги няма. Имам предвид тук, сред нас. Тогава обаче човек разбира -  въпреки че ги няма, те са тук повече от всякога.  За разлика от други хора, които сме смятали за близки и са около нас, но....всъщност ги няма. Открих няколко такива. Не ми стана добре от този факт. Даже ми стана леко кофти. Но от друга страна- по-добре да им свалиш маските, така поне човек е подготвен за маскарада.

По-добре обаче да сменим маскарада с ..... опера- предлагам арията "Nessun dorma "  в изпълнение на тримата велики тенори и особено...Лучано Павароти / който също е от онези хора, които си отидоха, но всъщност останаха /.

Именно затова предлагам да заменим маскарада с опера - защото както Радой Ралин предвиди- когато си отидат отвратените, остават отвратителните. А отвратителните не ходят на опера !

Напусна  ни човекът, който умееше да придава вълшебство на думите,

 

Габриел Гарсия Маркес 

Поклон!

"Животът е прекалено кратък, за да бъдете каквото и да било, освен щастливи!

 

За целта : забравете миналото, вчера вече мина, утре все още не е дошло, затова живейте днес - тук и сега. Целувайте бавно! Прощавайте бързо! Ядосвайте се рядко! Усмихвайте се често!

 

За всичко останало- импровизирайте !"

 

 Г.Г. Маркес

Жената прави мъжа перфектен! Направете си кафе и да поговорим!

 Днес ще си поговорим за ПЕРФЕКТНИЯ МЪЖ  и има ли почва той и у нас ?! Знаете ли, ако бяхте ме попитали преди 5-6 години какъв е перфектният мъж, бих отговорила може би така- комбинация  от Джордж Клуни, Колин Фарел и Ал Пачино! Сега обаче продължавам да смятам, че току-що изброените от мен са страхотни мъже, но представата ми за перфектния за мен се промени във времето. Всички знаем, че външността се променя, но ако си избрала този, който вижда света през твоите очи, тогава дори не забелязваш какво прави времето с нас през годините. Формата няма никакво значение, ако е лишена от съдържание. По-надолу в блога съм написала още това-онова преди време за перфектния мъж, сега ми се иска да добавя още нещо- ей така, докато отпивам от второто кафе за днес.

ПЕРФЕКТНИЯТ мъж не ти разказва с часове за вещите и колата си, а за мечтите си! Имах едно-две такива гаджета, които по цяла вечер спрягаха глагола имам -  използвах минало време, разказвайки за тях, нали ? : )  . Силата на мъжа не е в това колко много жени е обичал, а в това колко може да обича една жена. А аз / от името на всички  жени/,  се подписвам, дори ще го заверим нотариално, че ще му отвърнем със същото.

 ПЕРФЕКТНИЯТ мъж  може да те накара да се усмихнеш  дори  когато си имала отвратителен ден в офиса или навън вали от два дни.

И най-важното -  ПЕРФЕКТНИЯТ мъж, може да разбере болката ти  и без излишни думи просто да те прегърне, за да я направи по-малка.

Всъщност, знаете ли,  перфектният мъж не съществува, има такъв, който е перфектен за теб! Защото жената, която го обича,  го прави такъв!  

Стана доста романтично, но си е така.

И завършваме с това, че ако точно сега е отишъл да изхвърли боклука / защото истинските мъже не се притесняват да изхвърлят боклука или понякога да измият чиниите/, така че  докато той хвърля боклука, вие налейте две чаши бяло вино, запалете няколко свещи, аз обичам аромата на ванилия и сандалово дърво, пуснете нещо на U2  или Foreigner и му покажете какво всъщност означава за вас! Ако нямате достатъчно време за това,  може да му шарнете  кратка бележка с надпис  Обичам ТЕ !  и да я сложите  набързо под магнитчето на хладилника. М-м-м-м, да...малките неща, всъщност, са големите стъпки към щастието!Толкова от мен засега, отивам да пиша статия за биохраните и вредата от консервантите.

Заради няколкото човека на този свят, които....

 Тези редове са за всички, които биха предпочели да отделят няколко минути, за да ги прочетат, пред това да се разходят безцелно насам-натам в нет-а. Не че и ние не прекарваме понякога почти по цял ден пред компютъра, взирайки се в монитора часове наред.  

Днес обаче ще направим друго-  предлагам да отпием глътка горещо кафе и  да се замислим какво в живота ни прави истински щастливи. 


Дали това е новата кола в гаража , новият мобилен телефон в джоба ни или  има  нещо друго. Замисляли ли сте  колко приятели и познати имате, доста са, но  колко от тях  са ви показали, че наистина държат на вас.

Оказва се, че... простите неща могат да бъдат доста сложни.  Материалното се е превърнало в движеща сила в живота ни и сме забравили за малките неща в него. Не е важно колко голям е телевизорът в хола ни, а с кого сме застанали пред него, прегърнати . Не е важно колко скъпи са колите ни, а дали ще ни закарат невредими там, където бихме искали да отидем. Вече не се радваме на малките жестове, а на скъпите и лъскави предмети, често кичозни до гротеска. По-страшен е обаче кичът в душите, по-ужасен е дори от леопардовия принт по роклите на разни девойки с вафли в косите.         
                        
Хубавото обаче в тази иначе доста грозновата реалност е, че въпреки всичко, там някъде, все още има някой останал, който цени малките неща. Да, онези същите, които карат очите да блестят...
Точно затова си заслужава всичко - заради няколкото човека на този свят, които, всъщност, са целият ни свят. 
А  дори когато вече ги няма, те ще останат с нас, защото ще има кой да ги помни.
Затворете очи и... ще ги видите! Със сърцето...

  

Защото...най-същественото е невидимо за очите! Истински се вижда само със сърцето !"

"Малкият принц"
  Екзюпери 

                                                                НА МОЯТА МАЙКА  

                                                        и.... всички, които ни липсват,     

           но са в мислите и сърцата ни

     

  Една Звезда

       освети нощите тъмни ...

       изтъка светлина .

       Откъсна частичка небе

       и го постави в ръцете ,

       а те... в други ръце .

       Улови  облаче леко

       и изпреде пътека ...

       от сърце до сърце .

       Една Звезда

       за миг напусна небето

       при мен се спря,   

       погали ме

       и пак засия !

      ОБИЧАМ ТЕ !

    MISS YOU !!!!

Някои вдъхновяват, други... просто отвращават

Ехо, ето ме и мен отново, след рекламите : )) , но имах куп неща за свършване.Тези дни имах доста работа,  просто нямаше как да не понапиша нещичко  за   разни  неща, които ме впечатлиха- някои отвратиха, други  вдъхновиха .

Няма да пиша  за  жалките подобия на политици у нас. За тях  и без това се пише и говори повече, отколкото може да понесем. Няма да се съобразя с куп психолози, които сме изучавали  в лекциите по психология,  а именно- първо да кажем добрите неща, а после да сервираме онези от графата кофти. Аз ще започна с по-гадноватите и ще стигна до вдъхновяващите, така усещането за вторите ще ви остане за по-дълго.


Преди няколко  дни, за пореден път открих, че някои хора наистина се променят,  много рядко обаче към добро. Другият вариант е да са  разигравали театър и просто да не сме ги познавали достатъчно добре. Освен една от най-нещастните нации, според поредното проучване на  най-вероятно дебели  червенобузи британци, сме и в топ 10 на най-мрънкащите народи в ЕС. 65% от  мъжете у нас, оказва се, са мрънкачи. Няма нищо по-жалко от постоянно мрънкащ мъж. Първият отличителен атрибут задължително са тъмните слънчеви очила, този тип хора рядко гледат в очите, а ако случайно свалят очилата, ще видите, че очите им се като бясно  въртящи се  рулетки. Срещаш  такъв човек и  го питаш : ” Как си?„  и  не очакваш 45 минутна тирада, след този кратък и безобиден въпрос. И най-често това са хора, които нямат кой знае какво реално основание да мрънкат. Като се замислиш-  стандартът им на живот е приличен, близките им са сред тях, не са ги изгубили, относително добре са и здравословно и в социален аспект, и въобще... . модерно е да се мрънка. Е...от време на време  отнасят пръски от всеобщата кал, качили са някой –друг килограм отгоре, оплешивяват, побеляват- в това обаче няма кой знае каква драма. Но фактът, че Роман Абрамович или Уорън Бъфет  винаги ще бъдат много  по-богати от тях,  не им дава мира. Не е лошо доста хора да престанат да мислят за това какво искат да имат, а за това какво биха могли да нямат. Ами ако не можехте да виждате или да се движите или....   
   

Риторичен въпрос  към подобен род хора :отделили ли сте някога от времето  и емоциите си да отидете  до някой от домовете за изоставени дечица у нас? Да, същите които те гледат с едни такива големи очи,  които те прегръщат през цялото време и не спират да те питат-харесваш ли ме, обичаш ли ме, ще ме вземеш ли ?  По- удобничко е някак си така обаче да  висят часове наред по форумите, да постват  на  всеки кръгъл час кифленски  снимки  във Фейса или още по-голям хит- касовия бон от ресторант  в Ница.
За тези, които отчаяно искат да изглежат по-интелигентни, отколкото са -поствайте и билетите си за театър, концерт или опера. По света хората ходят там, за да съпреживяват изкуството, а у нас- за да има с какво да се похвалят после, та а дано  да минат за културтрегери.  А дано...ама надали ! Срещу подобни жалки опити да избият комплексите си, отговорът е единствено смях- звучен, продължителен и най-вече - напълно заслужен.

И няколко думи за онези, които са понесли негативите от чуждата безотговорност и егоизъм, но не са попили от тях, нещо повече - изградили са си имунитет. И имат сетива не само за своята болка, но  и за чуждата. Това, всъщност,  е висшият пилотаж в живота. Да бъдеш полезен не само за себе си и за близките си, а  ако можеш - да оставиш нещо и след себе си.

Българска идея е поставена в Топ 3 на най-обещаващите бизнеси в света. След като открили рак на баба му, млад българин, живеещ в САЩ, решава да създаде революционна програма в помощ на пациентите. Идеята може да спести на американското правителство 60 милиарда долара. Компанията му помага на болните да си вземат лекарствата, да се следи дали всичко е наред с тях, дали да трябва да отидат в болница за консултация. Преди години,  родителите на Делян пристигнали в Америка  само с 300 долара, а днес майка му е професор, а баща му- програмист. Освен отличие,  младият българин е получил и стипендия от 100 000 долара.

И тук най-вероятно ще се намери някой от онези жалки анонимни хейтъри, които да се опитат да оплюят   постижението на момчето.  Махнете отново, за 348-ми път аристократично с ръка и оставете елементарните да обсъждат другите, техният живот е толкова  жалък, така че -напълно достатъчно е  да им се присмеете в движение.

Толкова  за отвратителните. Сега за вдъхновяващите. Нали си го обещахме в началото. Има хора, които просто имат силата да променят – както света, така и хората.

И този фотос, макар и много разтърсващ, го потвърждава. Изключително рядка и тежка болест е причина цялото тяло на този мъж да бъде покрито с ужасяващи тумори.  Заболяването  е генетично  и е изключително болезнено.

Урок по човечност -папата целуна и прегърна болния мъж, след което  се помоли заедно с него. 

И още за вдъхновяващите...

В определени моменти от живота си, всеки от нас среща  хора, които го променят. Преди месец се видях отново с един точно такъв човек. Беше в България за десетина дни, престоят му у нас бе свързан с бизнес ангажименти, но намери време за едно кафе, което неусетно  продължи три часа. Запознахме се  преди доста години и оттогава не сме спирали да си пишем често и да се виждаме, макар и по-рядко.
Запознанството ни се случи на един курс по Интегрирани маркетингови комуникации. Бях изпратена от фирмата, в която работех тогава като награда за успешното приключване на един проект. Извикаха ме и ме попитаха какво предпочитам – парична премия или курс по избор. Аз избрах второто и така след месец, на курса в София, този човек влезе в живота ми. Беше гост –лектор. С повече от успешен бизнес, космополит,  с железен характер, за пореден път се убеждавам, че характерът е ключ към много неща. Не беше от онези стандартните лектори със заучените гръмки фрази, опиянени от собственото си величие .Въпреки че е специализирал в Харвард, говори пет езика перфектно, стартирал и развил бизнеса си  в Щатите, а  после се  върнал в Европа и понастоящем живее и работи в Брюксел.
Европеецът в него надделял, както самият той обича да казва. А и как иначе- той е наполовина французин, наполовина италианец. И както се шегува- като по-млад бил повече французин- с типичните за нацията им качества :)) , но след като станал на трийсет, италианецът у него взел превес.

Същият този човек, на въпросния тримесечен курс, ме грабна така- влезе, представи се на малко име, усмихна се и на перфектен английски каза- извадете един  лист и химикал и направете импровизирана таблица с две графи. В първата графа напишете  хора, които биха потърсили място в графика си, ако им се обадите, че имате нужда от тях. Втората графа беше за хората, които няма дори да погледнат графика си, когато им звъннете, че имате нужда да се видите. След което нашият гост-лектор каза : сега просто задраскайте първата графа.

И това  го каза човек, който има бизнес в 19 държави в света и изключително натоварен работен  график, разграфен почти до секунди.
След което просто добави, че това важи както за хората, с които работите, така и за хората в живота ви като цяло. И още нещо, от време на време -актуализирайте графата. За ваше добро.
После просто преминахме към първата лекция по интегрирани комуникации. Някои хора с лекота се интегрират в живота ни, други –не. Отново за наше добро.
 
И не забравяйте - актуализирайте графата периодично!

Честит празник...независимо от всичко!

22-09-2013

Днес отбелязваме денят на Независимостта . Всъщност някои го отбелязват, други  просто съжаляват, че се пада в неделя, трети го свързват с Уил Смит, който ръсейки шеги, спасява света от извънземните в едноименната лента.

И понеже аз съм от романтиците, но с елементи на реализъм, не без известно чувство за хумор си мисля какво ли щеше да се случи ако Уил Смит не беше си свършил работата толкова добре и извънземните бяха взели нещата в свои ръце. Кой знае, можеше и да е за добро?! Не за друго, ами защото днес празнуваме 105 години от нашата независимост, а  напоследък сме станали толкова зависими, че от нас вече нищо не зависи.

Откъде да започнем – може би от онези  29 милиона лева бонуси, които  са получили разни чиновници в девет  министерства у нас, но иначе  сме на дъното по заплати в ЕС, подслушват ни когато и както си искат, разни т.н. политици се упражняват на наш гръб, опитвайки  се да ни манипулират. И на този фон никак не е учудващо, че оказва се, харчим над 2 млрд. лева за лекарства.

 

И това са само част от нещата, заради които преди малко ми се искаше Уил Смит да беше дал шанс на извънземните. Да не говорим, че в нашата малка България сме само  някакви си седем милиона. По-малко от един Ню Йорк дори. И въпреки това този прословут преход така и не ни се получава толкова години,  вече дори ни се губи началото, а краят му съвсем не се вижда.

Не знам къде точно ни е проблема. В байганьовщината ли, в криворазбраната цивилизация ли, в това, че у нас свестните считат за луди ли ?! Или във всичко изброено, че и още.

 

Куп мъдри философи твърдят, че никой не може да ти отнеме независимостта против твоята воля. И да те направи зависим от неща, които не са част от твоята същност. Да, никой не може да те накара да слушаш чалга, ако ти не искаш. Нищо че съседите ти я дънят по цяла нощ.  Никой не може да те накара да седиш на пейката в парка, сърдит на целия свят, да плюеш семки и да обсъждаш живота на другите понеже в твоя не се случва нищо хубаво и вълнуващо. То и затова  Нане и Вуте са почти национални герои.  Но да не забравяме, че  ние сме тези, които  решаваме дали да обръщаме внимание на злобата, завистта, простотията и дребните сплетни или да преминаваме през живота с усмивка, махайки с ръка, когато подобни елементарни субекти се опитат да станат част от  деня ни.

 

Хубавото обаче е си мисля аз, че преди да ме разочарова някой, първо трябва да е успял да ме очарова. А щом все още има кой или какво да ни очарова, няма място за разочарование! : )

 

 

NEW POST

Ама как не ми се иска лятото да си отива! 

 

Обичам слънцето, морето и стъпките ми, които остават  по  пясъка. Мога да стоя седнала на брега с  часове и да слушам шума на вълните, които като че ли винаги успяват да отмият натрупаната тъга и болка, докато морския бриз се закача с изсветлялата ми от слънцето коса.

Днес официално настъпи астрономическата есен. Аз обаче толкова не исках да пусна лятото да си отиде, че въпреки  силния, студен и пронизващ вятър, изпратих лятото и посрещнах есента по сандали, дънкова пола и потниче. Е да, настинах малко, но нищо !

 

Вече  прибрах летните обувки и извадих есенните.Обаче си оставих едни сандали, онези с връзките. Лятото още  наднича оттам. Ще ми липсваш, лято!

NEW POST

Днес бях решила да помързелувам малко и да не пиша,  в един момент обаче се оказа, че няма да се получи . Просто защото  не мога да не ви разкажа набързо. Представете си  поредният  типичен  балкански субект, ама от най-типичните – почти без врат и със сигурност без особено много мозък. Но пък с „Мерцедес”,  на който самодоволната му физиономия  въобще не отиваше. Дори по някакъв начин си беше обида за немското возило.  


Ситуацията е следната : след като ми свирна 4-5 пъти и видя, че  няма кой да удостои с внимание изключително "оригиналният „  му начин самият той да стане център на внимание, тогава "доброто му възпитание" ескалира. 


След като го игнорирах с удоволствие, последва реплика, с риск да получите културен шок, цитирам : ” Обърни са, ма !  / ударението както се досещате беше на „о” /. К’во са праиш, чи ни чуваш ? „. Е тук вече  ме напуши един  смях.  

Някои хора с лекота предизвикват единствено присмех. Както и да е, сдържах смеха и махнах с ръка- така , както се прогонва досадна муха.   


Това е и причината да  драсна няколко реда за разликата между „мачовците” у нас  и италианците.  Не зная точно как го постигат  вторите, може би им е генетично заложено. Преди време направо ми дойде да разцелувам един. Просто  го помолих да ни упъти, после попитах и за най-близкия супермаркет. Освен, че се отклони от пътя си и вървя няколко пресечки с нас, за  да ни покаже, толкова елегантно вмъкна и няколко комплимента, ей така- непринудено и  същевременно много елегантно. Без грам пошлост и без намек дори от дразнеща простотия и самонадеяност, за разлика от  предходния балкански субект, за който си говорихме преди малко.

Италианците  имат  някакъв вроден усет за красивото, отношение към храната, виното...и към всички онези неща, които заслужават да им подариш от времето си. И при това живеят така, не само когато са в настроение и са имали приличен ден / във времето, в което живеем и това е нещо, но... / .Всъщност, те  си живеят така  всеки ден, със сетива, отворени за   красивите неща в живота- няма значение дали това е просто един комплимент,  горещо лате, порция лазаня или чаша хубаво вино в приятна компания  и най-важното -  живеейки тук и сега !