За ИСТИНСКИ ВАЖНИТЕ неща

   

   ОБИЧАМ хората които, когато се усмихват, очите им се смеят. Обичам приятелите си, уханието на морето и шума на вълните , филмовите маратони и музиката-а-а-а-а –  в офиса, в колата  и най- вече...  в душата. Обичам да пътувам и да пиша. Последното го правя  над десет  години и не ми омръзва. А за първото знам, че няма никога да ми омръзне.

   НЕ ОБИЧАМ хората, които мислят на дребно и лъжат на едро.Отвращават ме фалшивите усмивки, зад които се крият  зле гримирани лицемерие, злоба и завист.

Обичам усмивките, които се отразяват в очите на другия отсреща. Обичам хората, които казват на висок глас това, което мислят. Не ти натрапват своето мнение, но имат смелостта да го кажат и да стоят зад него, при това повече от пет минути. Харесвам хората, които те изпращат с усмивка, след като сте изпили по кафе или някоя друга биричка. За тези, които едва изчакват да видят гърба ти, за да  избият комплексите си  на твой гръб, няма дори да говорим. Не си струва да си губим времето, то и без това е ограничено. Поне тук. За другия свят може само да гадаем и да вярваме с цялата сила, на която сме способни.

     Аз съм сигурна, без дори да се замислям защо, че хората, като моята майка, които вече не са тук, сред нас, всъщност са с нас повече от всякога. Те ни хвърлят по едно око отгоре, помагат ни,  когато ни е трудно и се усмихват, когато сме щастливи  - може би  защото вярвам безрезервно на  Малкия принц, че най-същественото  е невидимо за очите

 Не зная защо, споменавайки  Малкия принц, се сетих за Чочо Попйорданов. Може би не е случайно. Защото има хора, които  си отиват, а остават много повече от други, които са сред нас. Но  аз не вярвам, че отвратителните ще надделят над окрилените. Въпреки че всеки ден ми се налага да полагам усилия, за да продължа да го вярвам.  В такива дни, се усмихвам напук на злобата, завистта и простащината, която ни залива ежедневно.

Диоген го е казал още, че най-добрият начин да поставиш завистниците и простаците на място,  е усмивката и доброто ти настроение. Нищо не може да ги направи по-нещастни. Е, ако все пак е някой мегапростак, може и да изтърва едно-две изречения, подходящи за случая, но гледам да не се натоварвам излишно с чуждата глупост и негативна енергия.

Така че, когато някое такова подобие на  хомо сапиенс се изпречи на пътя ми, поглеждам към слънцето, правя 7-8  асана йога, след което си наливам чаша вино или мартини с две маслинки, обаждам се на приятели и на другата сутрин след като се събудя.... продължавам по пътя, който всеки от нас има да извърви.

                                        Хубав ден !!!